Без принуда: Как да влюбите детето в книгите

Учебната програма налага децата да четат куп скучни книги. Често проблемите, повдигнати в тях, не са им познати и близки, а контекстът не винаги им е ясен.
Как да помогнете на ученика да чете повече, да чете с удоволствие и интерес, съветва Рима Рапопорт, учителка по литература и автор на книгата „Не искам да чета“.

Запознайте детето със света на книгите

Запознайте детето и го въведете в света на книгите, срещнете го с хора, които обичат да четат. 
Нека книгите от училищната програма за малко да останат на по-заден план или да ги предложите едновременно със съвременни интересни детски книги.
Сега има много различни онлайн и офлайн читателски проекти, библиотеките активно работят с деца и юноши, а в книжарниците се провеждат интересни събития.
Заведете детето на Панаира на книгата: там не само ще купите някои нова книга, но и ще си прекарате чудесно.

Нека само избира какво да чете 

Съобразявайте се с интересите на детето. Не му налагайте своите литературни вкусове. Купете или вземете от библиотеката разнообразни книги. Ако е ученик детето ще има любими жанрове и истории.
Естествено искаме детето да чете качествена литература, особено онези произведения, които ние самите сме чели в детството си. Но детето е човек от различно поколение и със свои предпочитания и интереси.
Ако му е трудно да избере подходящата литература, можете да отидете в добра книжарница и просто да запознаете детето си с продавача.

Снимка: Guliver / Getty

Наскоро с дъщеря ми отидохме в книжарница. Тя отхвърли всичките мои предложения. Искаше нещо различно, но не знаеше какво точно. Продавачът се приближи до нея, поговориха и заедно разгледаха различни книги. Тогава дъщеря ми извади отнякъде книга, която хареса, и я купихме.
Важно е родителите да "подсказват" , но да оставят детето да действа само. То трябва да се чувства като майстор създател на своето четене.

Не е страшно, ако чете „класиката“ по диагонал

За да не загуби детето интерес към четенето, трябва да се научи да „филтрира“, не да чете всичко подред, ако това му тежи. Тъй като има много „задължителна“ литература, а ученикът има малко време - и в някои случаи е по-добре да го отдели за интересни книги.
Това е доста неочакван съвет от учител по литература. Но според моя опит тези хлапета, които знаят как да подбират и избягват скучните за тях книги, се справят по-добре. Те знаят, че задължителното, не е толкова задължително.

Всеки, който може да се преструва, че е прочел книга, който изучава някои от произведенията не всички, е по-вероятно да оцелее като читател след училище.
Разбира се, не мечтая за тридесет такива хитри хора в класа си, но това обикновено не се случва. Освен това моята задача е да структурирам урока така, че децата да не се опитват да мамят, а наистина да им стане интересно да четат и това, което е включено в програмата в училище.

Снимка: Guliver / Getty

Четете книги заедно

Важно е да продължите семейното четене, дори ако детето вече умееда чете. Ще бъде добре, ако това се превърне в традиция. Децата ще си спомнят времето, когато мама или татко са седели на дивана с тях и са чели приключенски книги. Книгата ще се превърне за детето в символ на релаксация.
Но ако цялото семейство седи и чете, а детето в този момент иска да тича и скача, а вие настоявате да седне, защото имате традиция, това вече е принуда. Този подход няма да работи в дългосрочен план.

Оставете ги да се съветват за избора с връстниците си

Програмата по литература в училище е доста натоварена, така че учителите рядко имат време да дават и допълнителни творби.
Дори е по-добре инициативата да не идва от тях - много деца сами обичат да четат, търсят нови интересни книги и споделят своите открития със съученици. Важно е да не ги лишавате от тази инициатива.
Естествено ще трябва да приемете, че не винаги препоръките са за висококачествена литература. Но ако някое от децата се влюби в четенето благодарение на „Котки-воини“, тогава вярвам, че не е напразно.

Дайте личен пример

Често се караме на децата, че не четат. Но би било хубаво първо да погледнете себе си, защото в много отношения те са наше отражение.
Рядко се случва възрастен да се прибере вкъщи след работа, да седна на канапето и да отвори книга.
Защо искаме детето след училище и след като свърши с домашните, да иска нещо различно от телефон или таблет?
Всъщност децата се уморяват не по-малко от родителите си.
Може би един час четене през уикенда, когато са се наспали достатъчно, когато няма нужда да се бърза за никъде, ще е по-полезен.

Любовта към книгите е свързана с емоциите

Джаджите, разбира се, се съревновават с книгите и често печелят. 
Грешка е да забраним електронни игри и други виртуални дейности. Често чувам коментари по повод четенето: „Отнех смартфона от детето и постигнах успех“.
Само че това е като спукана тръба: запушвате я на едно място и докато държите пръст на дупката, водата не пръска, но махнете ли си ръката си, тогава всичко е загубено.
Същото е и с джаджите: Вие ще ги забраните у дома, но детето се нуждае от телефон, затова го носи в училище и си играе там безопасно и сърфира в социалните мрежи.
Задача на родителите не е да търсят книги, които са „правилни“, а такива, на които детето ще реагира емоционално. Книгата е ценна не толкова заради знанието, а за радостта и тъгата, за смеха и сълзите, които предизвиква у детето.

Не насилвайте детето да чете

Всяко насилие е неприемливо. Дори обичайният ритуал за четене преди лягане е вреден, ако не носи удоволствие на детето.
В крайна сметка, за да стане четенето развлекателна дейност, е възможно само от любов, не по принуда. 
Знам много примери - докато родителите се опитват да направят от детето си читател, то намразва книгите. Има голям риск, дори ако то в детството си е чело, след завършване на училище, да се откаже от книгите и никога повече да не чете.
От друга страна, може ученикът да не чете сега, но след няколко години да му стане интересно.
Четенето винаги изисква определена стартова точка. Ако попитате някой четящ човек как се е заобичал книгите, в почти всички случаи ще чуем история за една книга или събитие, след което той е станал страстен читател. 
Това винаги е свързано със силни емоции. Може да се случи в началното училище и  в по-късна дори в зряла възраст.
Може да стане и така, че този човек никога да не обича да чете. Тук няма трагедия: не всеки, който чете, е умен и успешен. А любовта към четенето до голяма степен е въпрос на шанс и късмет.

Мона Василава